Бъдни вечер
Бъдни вечер, наричан у нас още Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Мали Божич и др. се отбелязва на 24 декември, когато е денят преди Рождество Христово.
Точно преди Бъдни вечер свършват коледните пости, които траят точно 40 дни. Вечерта всички сядат около масата, където трапезата трябва да е богато отрупана с обреден хляб, тиквеник, ошав, плодове, пълнени чушки с боб и ориз и др. По традиция трапезата се слага от най-възрастният представител в дома.
След Бъдни вечер, на 25 декември идва дядо Коледа и оставя своите подаръци под елхата. Това е и най-хубавият момент, особено за децата, защото получават най-желаният подарък за годината.

Български обичаи на Бъдни вечер
Преди вечерята на Бъдни вечер най-възрастният от семейството прекадява с тамян трапезата и дома. По този начин злите духове няма да могат да извършат своите злини в навечерието на този светъл християнски празник.
Ако дома е с камина огъня трябва да бъде поддържан от дъбото или крушово дърво, наричано бъдник. Със своята светлина, горящото дърво символизира раждането на Исус Христос.
На Бъдни вечер у нас се приготвят постни ястия като варен фасул, пълнени чушки с боб, пълнени чушки с ориз, сарми, жито, тиквеник, ошав, мед и орехи, различни плодове, обреден хляб и пита и др. Поверието е, че така годината ще бъде плодородна и с много храна. Броят на храните трябва да бъде нечетен, като най-добре е да бъдат 7, 9 или 11 вида. Най-възрастният член на семейството разчупва обредния хляб и първото парче се оставя настрани, за Богородица и починалите, следващото парче се заделя за къщата и останалите се раздават на семейството според възрастта. Ако има и домашни животни може и на тях да се даде от хляба. След като всички се нахранят трапезата се оставя до сутринта.
След вечерят, точно в полунощ тръгват коледарите. Коледарите са мъже ергени или по-млади, които са отскоро женени. Подготовката им започва от Игнажден, защото трябва да научат песни, които да пеят, да изберат водата на групата, който задължително трябва да е по-възрастен и женен. Целият процес се нарича коледуване и трае от полунощ до изгрев слънце. Със своите непрестанни песни коледарите прогонват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества.

Поверия за Бъдни вечер
На Бъдни вечер се гадае за плодородие, здраве и благополучие на всеки член от семейството. Здраве и щастие очакват този, който пръв кихне на Бъдни вечер. Останалите гадаят за бъдещето си през новата година по ореховите ядки – всеки край масата трябва да счупи по един орех и ако ядката е здрава, то здравето ще го съпътства през цялата година.
Има поверие, че в полунощ на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа всеки човек може да си пожелае нещо, защото поверието е, че на Коледа пожеланията се сбъдват.
Гадае се и по люспи от лук – по една люспа се нарича на всеки месец от годината и се пълни с щипка сол. Мократа люспа вещае дъждове и сняг, сухата – горещини.
След полунощ на Бъдни вечер започват така наречените дванадесет мръсни дни, които продължават до Йорданов ден (6 януари). Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между двата свята временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрелите идват в света на живите. Според народните вярвания някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си.

Късмет и предсказания
Има много символики на Бъдни вечер, които ознават нещо, ако може да ги разгадаем:
Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.
Мома или момък могат да узнаят името на годеника или годеницата си, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.
Листата на бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще е здрав през годината.
Зад палешника (широкото остро желязо на ралото, ралник, лемеж) се оставят живи въглени, неречени за различни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въгленът е почернял, предсказанието не е добро.
На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се 12 въглена за 12-те месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека.
За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи 2-3 щипки сол. Нарича ги на 12-те месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.
Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по земята и стоката.
На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени на всеки още на Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.
Каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юли.
Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината.
Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много.
Ако времето е мъгливо, такова ще е тои и през годината.

Рецепти за Бъдни вечер
Сарми с лозови листа
Продукти:
1 буркан консервирани лозови листа
200 гр. ориз
1/2 ч.ч. олио
2 глави лук
1 стрък праз
1 с.л. доматено пюре
сол, сух магданоз и сух копър
Начин на приготвяне:
Лозовите листа се отцеждат от консервата. Ситно нарязаните лук и праз се задушават в олиото. Когато омекнат, се прибавя оризът, задушава се с 1/2 ч. чаша вода. След като изври водата, се добавят подправките – размитото в малко студена вода доматено пюре, сол, магданоз и копър. След това се разбъркват и се увиват сармите. Върху дървена дъска се разстила всеки лист с лъскавата си част отдолу и се поставя плънката. Върху нея се завиват страничните части и след това се увива по дължина. Сармите се редят плътно в тенджера, дъното на която е покрито с лозови листа. Заливат се с вода и 2-3 лъжици олио, затискат се с чиния и се варят 1 час на тих огън.
Боб в гърне
Продукти:
300 гр. боб
6 големи глави лук
1/2 ч.ч. растителна мазнина
1 литър вода
1 ч.л. сол
1 ч.л. черен пипер
1 непълна ч.л. червен пипер
Начин на приготвяне:
Бобът се накисва минимум 12 часа. След това се сварява, като течността, която остане след варенето се заделя в отделен съд.
Лукът се нарязва на кръгове и леко се запържва в мазнината и сеовкусява с подправките.
В гърнето се нареждат пласт боб, пласт лук, като най-горният пласт трябва да е от боб, полива се с останалата мазнина и водата останала от варенето на боба. Пече се в средно загрята фурна в продължение на около 40 минути. Боба се сервира с гърнето и се сипва директно от него по чиниите.
Пита за Бъдни Вечер
Продукти:
1 кг. брашно
2 с.л. захар
кубче мая
60 мл. олио
1 ч.ч. вода
щипка сода бикарбонат
1 с.л. сол
Начин на приготвяне:
Захарта, маята и водата се разбъркват добре. Остава се да шупне. Брашното се пресява със содата и солта. Оформя се кладенче и в него се изсипват шупналата мая и олиото. Замесва се средно твърдо тесто, което се оставя за 10 минути. От тестото се отделя едно топче колкото юмрук, с което ще се украси питата. Оформя се питката, слага се парата и се прави украсата – от отделеното тесто се разточват въженца, които се оформят на кръстчета или други фигурки по избор. Питата се покрива и се оставя да втаса поне 30 мин. Пече се в умерена фурна на 170 С. Пет минути преди да се извади,питата се намазва със смес от 2 с.л. вода и 1 с.л. олио.
Ошав
Продукти:
500 гр. сушени плодове (сливи, ябълки, кайсии, череши)
100 гр. мед
Начин на приготвяне:
Сушените плодове се измиват добре и се накисват в студена вода за около 12 часа, след което плодовете се изваждат, а течността, в която са киснали, се прецежда през гъсто сито и с нея отново се заливат плодовете и се варят до омекването им, като тогава към ошава се прибавя меда. Сместа се оставя в тенджерата, докато изстине, след което се слага в дълбок стъклен или порцеланов съд.

Имен ден
На Бъдни вечер имен ден празнуват: Евгени, Евгения, Бистра
На 25 декември, когато е Коледа вече имен ден празнуват: Христо, Кольо, Божин, Божана, Младен, Радостин

Коледарски песни
Коледари и крал Бан
Събрали се се момчета,
Се момчета ергенчета
да си ода у Коледа,
у Коледа, у голема;
па пратили най-малото,
най-малото, най-младото,
най-младото коледарче,
да си праша краля бана,
краля бана, стар коледар:
- Дали можем коледува? -
А он си им говореше:
- Коледувайте, не бойте се,
и у мене да дойдете
я чем вас дар дарити:
имам мома раненица
и нея чем вас дар дати;
имам коня раненица
и него чем вас дати;
ако бъда дарба малко,
и още чем вас дар дати
вас дар дати:сребро, злато.
Мома чака коледари
Изгреяло е ясно слънце
във момини равни двори.
То не било ясно слънце,
най ми било малка мома:
двори мете, столи реди -
надява са малка мома
да и дойдат добри гости,
добри гости коледари.
Те минават, заминават,
към момини не погляват.
Мома стои на прозорче -
както стои, люто кълне:
- Бог да убий коледари,
дет минават, заминават,
към момини не погляват.
Мома и коледари
Станенине, господине!
Мари, моме, мала моме,
не крий очи зад майкя ти,
зад майкя ти, зад баща ти,
ние не сме огледници,
нело сме си добри госкье,
добри госкье, коледаре.
Бог ме мома и не гледа,
а то не ли да продума.
Проговори момье макья:
- Коледаре, добри госкье!
Я идете, донесете,
донесете бела лоза,
бела лоза, църно грозгье,
ега мома да продума. -
Слушаха я коледаре,
коледаре, добри госкье,
та отидоха, донесоха,
донесоха бела лоза,
бела лоза, църно грозгье.
Бог ме мома и не гледа,
а то не ли да им дума.
Проговори момье макя:
- Коледаре, добри госкье!
Я идете донесете,
донесете злата дуня,
злата дуня и неранжа,
ега мома да продума. -
Слушаха я коледаре,
та идоха, донесоха,
донесоха злата дуня,
злата дуня и неранжа.
Бог ме мома и не гледа,
а то не ли да продума. -
Проговори момье макя:
- Коледаре, добри госкье,
я идете, доведете,
доведете млада война,
млада война с врана коня,
ега мома да продума. -
Слушаха я коледаре,
та идоха, доведоха,
доведоха млада война,
млада война с врана коня.
Тогай мома продумала:
- Момче ли си, светец ли си,
коньок ли е, звездок ли е,
грива ли е, гривня ли е,
опаш ли е, гайтан ли е? -
Тебе поем, домакине,
тебе поем, бога славим,
от бога ти ного здраве,
от юнаци веселенье.
Коледари будят стопанин
Сънян ли си, будян ли си,
стани ни, ниня, ниня, стани ми, господине.
Ку си сънян – събуди са,
ку си будян – отвори ни,
че ти идат добри гости,
добри гости коледари.
Отвсякъде хабер носим:
овцете са изягниха,
кравите са изтелиха,
козите са изяриха.
Невеста посреща коледари
Отвъд ми са бял белее
вниз йойнови равни двори.
Дали й това бели лебеди,
или й това йойново булче?
Вънка излезе – със чехли тропа,
във къщи влезе – със гривни хлопа
да събуди, бре, млади йойно:
- Я ставай, ставай бре, млади йойно,
че ти идат добри гости,
добри гости коледари. -
Йотговаря, бре, млади йойно:
- Ако идат – добре дошли.
Посрещтам ги с добра дума,
имам гозба да ги госта,
имам вино да ги черпа,
имам дарба да ги дара:
дарбата ми вит-превит кравай,
връз кравая кръж божи дукатце.
Наздраве ти бре, млади йойно,
от бога ти тва наздраве.

Разказ за Бъдни вечер
Ние сме едно тричленно семейство, а аз съм неговия най-малък член. Тази година Бъдни вечер и Коледа прекарах у баба и леля ми, защото баща ми беше извън града. За нашето семейство Бъдни вечер и Коледа са най светлите християнски празници, затова и ги празнуваме най-весело и пищно.
На 24 декември с майка ми украсихме елхата с много играчки и лампички. Навсякъде сложихме гирлянди и разни коледни висулки. Над вечер, макар че нямаше да прекараме Бъдни вечер у нас, приготвихме малка постна вечеря. Все пак трябваше да спазим традицията. Вечерта отидохме у баба и леля ми (те живеят врата до врата). Баба правеше содена питка по традиционната рецепта. В питката естествено имаше и паричка. Украсата у баба не бе завършена, затова аз бързо накичих къщата с гирлянди и играчки. Масата също още не беше сложена, затова трябваше да се включим в подготовката. Обичаят гласи, че трапезата на Бъдни вечер се слага върху слама на земята, тъй като Христос се е родил върху слама в една пещера. Ние нямахме възможност да ядем на земята, но на масата сложихме слама и така подредихме ястията. Естествено 9 постни ястия както всяка година: сарми, питка, сушени плодове, пресни плодове, жито, боб.
В семейството най възрастният е дядо. Той прекади първи трапезата, после всички ние.
Най-възрастната жена полага бъдника (дъбово или крушово дърво, отрязано от млад мъж. В края на дървото се прави дупка, в която се слагат зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло конопено платно в огнището. Трите въглена от ралника се слагат в него, като се наричат – за житото, за виното и за кукуруза. На сутринта гледат – който е покрит с пепел, значи ще има плодородие, който е почернял – слаба реколта. Обичаят гласи, че когато се миросва бъдника се пее:
Ой, ти дръвце, право дръвце,
де си расло толкоз тънко,
толкоз тънко, та високо?
- Я съм дръвце, златно дръвце,
златно дръвце плодовито.
Ще порасна дор до небо,
клон ще пусна дор до земи,
лист ще листна дребен бисер,
цвят ще цъфна чисто сребро,
род ще родя сухо злато.
Слез ще по мен Млада Бога,
ще дарува добра дарба!
Баба спази традицията, напълни бъдника с тамян, восък и зехтин и докато го миросваше пееше. Всяка година си имаме бъдник и всяка година е покрит с пепел. Дядо като глава на семейството разчупи питката и първото парче даде на Богородица, второто остави на къщата и после раздаде на всички останали. На масата се бяхме събрали три поколения: баба и дядо, мама, леля, свако и аз и малката ми братовчедка, която е на 1 година и 8 месеца. Само татко липсваше, но и за него запазихме парче от питата и му го дадохме, когато се върна. Тази вечер беше прекрасна. За миг всички се пренесохме в миналото, когато тези обичаи са се спазвали стриктно. За съжаление нямаше коледари, но ако имаше щеше да бъде естественият завършек на вечерта. Стана късно и трябваше да си лягаме, защото утре ни очакваше голям купон. Естествено не прибрахме трапезата цяла нощ.
Както видяхте Бъдни вечер беше много автентична вечер. Спазихме всичките традиции. На 25 обаче всичко беше модерно. Още от рано баба се захвана да приготвя месна вечеря,защото щяха да дойдат родителите и бабата на свако, сестрата на баба с дъщеря си, която е малко по голяма от мен и прабаба ми. Видях че под елхата има подарък за мен и с голямо вълнение го отворих. И вълнението се оказа оправдано, защото получих желания подарък.
Доста време отне приготвянето на вечерята,защото имаше 3 вида ястия, 4 вида салати, едно предястие, въобще с толкова много храна се очертаваше пищно тържество. Докато приготвях сладките се сетих, че можем да направим томбола, всеки си тегли по едно номерче и на номерчето ще отговаря някакъв подарък. Свако много хареса идеята и ме финансира. Вече имах пари, а и имах идея какви ще са наградите за томболата. Към обед пристигна племенницата на баба. С нея отидохме да купим нещата за томболата. Купихме всевъзможни глупости от магазините за едно левче. Купихме капан за мишки, ветрило, бельо, пластмасова чашка и други. Разходихме се в центъра на града, всичко беше празнично, хората бяха излезли и се веселяха. Тази година като по чудо не валя сняг на Коледа, което беше малко тъжно, защото нямаше да можем да спазим традицията си – да се бием в нощта на Коледа със снежни топки. Прибрахме се вкъщи, приготвихме масата и зачакахме да дойдат гостите. Щом се събрахме всички, леля каза, че Дядо Коледа е скрил на всички подаръци из къщата. Леля даде на всеки по едно листче със обяснение къде е скрит подаръкът, но обяснението беше толкова завъртяно, че на всеки му трябваше 30 минути да си открие подаръците. Беше толкова весело! След това направихме и томболата. Всеки от подаръците се падна на точния човек. Ядене имаше за всички, че чак остана. Майката на свако ни разказа кой по-точно е Дядо Коледа. Разказа ни и за русалиите. А пък най-старите баби ни разказаха как те са прекарвали празниците, което също беше интересно. Реших да наруша спокойствието на вечерта и пуснах музика. Тогава всички станаха да играят.
Такава беше моята Коледа. Може би тази беше най-хубавата от всички. Моето семейство не държи кой знае колко на традициите, но на Бъдни вечер решихме да ги спазим и се получи много интересно. Коледа е любимия ми празник, защото дори и да нямаме много пари за скъпи и големи подаръци всички се радваме и сме щастливи, както никога през годината. Нека всички си спомним че доброто съществува и че животът е такъв, какъвто сами си го направим.
Публикувано на 03.01.2006 в az-jenata.bg



